Елин Пелин
Моят грях

Пред тебе сторих тежък грях,

да те срещна ме е страх:

 

В тъмна нощ се връщах сам,

бях замислен и не знам

 

как ти името споменах

и въздъхнах, и простенах…

 

Чу туй вятърът есѐн,

грабна тайната от мен —

 

изкикоти се, отмина,

та във градската градина.

 

Той, клюкар… не го е срам —

на листата каза там…

 

Те кат луди се пръснаха

и запяха, заиграха…

 

Днеска знае целий свет

моя най-голям секрет.