Елин Пелин
Предговор

Всички работи в тая книга са писани случайно и без всякакви претенции. Това е пепелта от някоя и друга цигара, изпушена в минути на весели приятелски беседи, на скучна самотност, или в часове на отегчително безпаричие.

Съзнавам, че с тая книга правя голям грях пред нашата бедна литература. И ако деликатната критика, която тича след фустата на тънко парфюмираната поезия, се обиди от грубия дъх на моята книга, нека ми забрани царството небесно.

Но пред тебе, хубава богиньо на поезията умирам от срам. Моля ти се, когато минеш край тая купчинка пепел, направи тиха божествената си походка, о небесна дъще, прибери тихо шумящата си копринена рокля, за да не се развее тая лека пепел. Усмихни се снизходително и ми прости, тъй както се прощават глупостите на всички влюбени. В моето сърце расте една кървавочервена роза. Шиповете й са остри и ме мъчат, но ако някога се разцъфти, аз ще я дам на тебе.