Марин Тачков
Писмо

Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши! —

Ще чуя твоя „вик“ — дори далече да си ти…

 

И нищо, че в нощта изгубените дни тежат…

Светулки от мечта дано все пак те утешат!

 

И нищо, че с тъга ни се усмихна Любовта…

А можеше сега да ни целува топло тя…

 

 

 

Ако в самотен час ти стане тъжно, ми пиши! —

И нищо че от нас остана спомен от сълзи…

 

Шептяха ни звезди… Цъфтеше моята душа…

Откъсна цвете ти — умряха другите цветя…

 

За мене си спомни, пречистена от тиха скръб.

И твоите сълзи във тъмното ще заискрят…

 

 

 

Ако в самотен ден ти стане тъжно, ми пиши! —

И нищо, че над мен земята черна ще тежи…