Марин Тачков
Сълза от спомени

На Христина —

в памет на съпруга й Николай

„Сълза от спомени

в очите ми блести.

Листа отронени,

са нашите мечти…“

                „Ветрец повее ли —

                аз галя те с ръка…

                Зора изгрее ли —

                усмихвам се с тъга…“

„Цвят от очите ти

в детето ни цъфти…

Със сълзи питащи

за тебе то тъжи…“

                „За мен тъгуваш ли —

                детето целуни!…

                С очи жадуващи

                небето погледни!…“

 

„Дори смъртта

безсилна е пред Любовта…

Горчи скръбта,

но свети нашата звезда…

И през нощта

ме милва нежно твоят глас…

И след смъртта

по-силно те обичам аз!…“