Марин Тачков
Цвета и цвете

Цвете в градина красива растяло.

Цвете разцъфнало и прецъфтяло.

                Цвете въздъхнало —

                вече изсъхвало…

                Цвета откъснала

                цвете заспало…

 

Цвете сълзица отронило тихо.

Цвете на Цвета продумало тихо:

                „Късно откъсна ме —

                есен е късна…

                И няма във стаята

                да ти ухая…“

 

Цвета погалила тъжното цвете

и го целунала тя по лицето:

                „Ти още живо си,

                още красиво си.

                И не тъгувай,

                а слънце сънувай! —

 

Пролет усмихната пак ще засвети…

Ти ще си имаш деца, мило цвете…

                С устни ухаещи

                ще украсяваш

                градината светла,

                детето на Цвета…“