Марин Тачков
Лястовица бяла

Ти си мило, хубаво момиче —

със искрица жива във очите…

Но защо си тъжна, мълчалива?

Любовта ли ти не си открила?

 

Любовта е лястовица бяла —

светлина, в очите заблестяла…

Тя лекува болки безнадеждни…

Тя лети над пропасти безбрежни…

 

Ти повярвай — жива Любовта е!

Ти дано да видиш как сияе!…

Ще помилва тя очите росни.

И сърцето нежно ще докосне…

 

Ти си чудна лястовица бяла…

И мечта, над пътя полетяла…

Който в тебе вярва — ще те зърне…

И скръбта в любов ще превърне…