Бобчето, сламката и въгленът (Латвийска приказка (Преразказал Ангел Каралийчев))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
debora (2022)
Корекция и форматиране
Karel (2023)

Издание:

Заглавие: Приказки на съветските народи

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1975

Тип: сборник; приказка

Печатница: ДП Балкан, София

Излязла от печат: 30.IV.1975

Редактор: Иван Кръстев; Радка Александрова

Художествен редактор: Атанас Пацев

Технически редактор: Петър Янев

Рецензент: Николай Зидаров

Художник на илюстрациите: Иван Йовчев

Коректор: Веса Апостолова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10253

История

  1. — Добавяне

Наклала баба огън и седнала да отбере чисти бобени зрънца, че да свари чорбица за дядото си. Не щеш ли, от шепата й паднало едно бобено зрънце — цялото беличко — и се търкулнало към отворената врата на кухнята.

— Хей, къде отиваш? — попитала го една неизгоряла сламчица, която мирно лежала край огнището.

— Ще се поразходя по света да видя има ли такива хубави бобени зърна като мене.

— Моля ти се, позволи ми и аз да дойда с тебе! — замолила се сламката.

— Защо не? Тръгвай! — рекло зърното и прескочило прага.

Сламката хвръкнала от радост подире му.

— Къде без мене? — провикнало се едно въгленче, току-що отронено от най-крайната главня.

— Ела, въгленче! — поканило го бобеното зърно. — Ти ще ми светиш, когато през нощта стане тъмно.

Въгленчето се разпалило, подскочило нагоре и затепкало подир бобеното зърно и сламката.

Излезли навън. Упътили се към полето. Вървели, вървели, стигнали до брега на едно мъничко поточе и там спрели.

— Ами сега какво да правим? — обърнало се бобеното зърно към другарите си.

— Лесна работа — отвърнала сламката. — Аз ще се пречна над поточето като мост, а вие ще минете по мене отвъд.

И мигом се протегнала като мост над поточето.

— Хайде, минете по мене! — викнала тя към бобеното зърно и въгленчето.

— Аз първи! — затекло се най-напред въгленчето и тръгнало по сламката. Ветрецът го подхванал и то се разпалило. Но преди да стигне до средата, сухата сламка пламнала и изгоряла. Въгленчето се разтреперало, паднало във водата, изсъскало и угаснало, без да извика „Помощ“.

Бобеното зърно останало самичко, без другарчета, много се натъжило и захванало да плаче.

Плакало, плакало, намокрило си бялата ризка, тя набъбнала и се пукнала.

Тъкмо в туй време покрай поточето минал един шивач.

— Моля ти се, шивачо, закърпи ми ризата! — помолило се зърното.

Шивачът бил добър човек, намерил иглата си, но на нейното ушенце имало само едно черно кончѐ и той нашарил бялата ризка на бобеното зърно с черна нишка.

Затуй, деца, някои бобени зърна на ръбчето си имат по една черна ивичка.

Край