Антон Донев
Ползата от алкохола

Джо Едноокият отвинти традиционната кука от ръката си и монтира на нейно място оригиналната си китка, която беше леко изтръпнала от продължителното притискане в хербария.

— Този път ще трябват юмруци — обясни той на помощника си. — Срещаме се с хора от изостаналите култури. Те не разбират от дематериализатори и анихилатори. При тях с един шамар можеш да свършиш повече работа.

Автоматичният наблюдател съобщи безучастно:

— Ракета, натоварена с петстотин хиляди тона тенекия, по трасето Горна Джумая — Марс. Състав на екипажа: един астропилот, един астролекар, един астроадвокат и един астротенекеджия. Общо умствено равнище — 50%.

— Хайде! — каза Джо Едноокият на Минчо Шамандурата — Стягай момчетата, че бой ще падне.

По това време на вечността тенекията беше станала по-скъпа от злато, по-скъпа дори и от диамант, защото се оказа (според изследванията на великия учен И. Ди. От), че от доброкачествена тенекия най-добре могат да се произвеждат нервни клетки и влакна за бизнесмени, генерали и водачи на демократични партии.

Ракетата на пиратите направи хексагонална крива и пресече пътя на товарната ракета от Земята, която, според овехтелите закони на товарния превоз „Малка бързина“, спираше до всеки астероид, за да може шефът й да изпуши една цигара с началник-гарата.

— Спирайте! Утепах ви! — изрева традиционния пиратски привет Джо Едноокият в космоса. За негово най-голямо учудване веднага се получи отговор:

— Пооод липитееей съм самичъъъък…

Джо Едноокият погледна със здравото си око партньора си, защото очакваше от него да каже нещо. Обаче Минчо Шамандурата мълчеше и както обикновено в такива напрегнати моменти, беше вече включил автомата за почесване на главата.

— Тия пък… — каза Джо. И веднага пусна следващия сигнал. — Ако не спрете, значи, вашата…

Отговорът дойде веднага:

— „Аз си имам две съседкиииий“…

Джо се обърка. Това беше някакъв нов шифър, който той не знаеше. По време на стогодишното му отсъствие от Земята явно бяха измислили някаква нова система на разговор. А когато не можеш да говориш с хора, как ще им обереш тенекето?

На помощ дойде пак Минчо Шамандурата. Той се придържаше към архаичната максима „Малко акъл да имаш, но навреме да ти дойде“ и затова пазеше малкото си акъл за специални случаи. Сега, когато видя, че друг изход няма, той започна да мисли.

— Ами защо пък не опитаме юмруци номер 18. Те винаги помагат, а?

Джо Едноокият подскочи. Минчо винаги бе намирал най-простото решение на проблемите. И този път той беше прав. Двамата пирати наредиха на роботите да натиснат съответните копчета на командното табло, защото те самите се бяха уморили от размишления, и се излегнаха на пневмоканапето, за да си починат пред идващия бой.

Пиратската ракета долепи туловището си до транспортния кораб. Момчетата на Джо Едноокият и личната гвардия на Минчо Шамандурата прескочиха на чуждия кораб и се нахвърлиха върху екипажа му.

Мислите, че стана бой ли? Нищо подобно. Събитията се развиха съвсем другояче. Първите, които нахълтаха в каюткомпанията, вместо да извикат: „Горе ръцете!“, запяха „Горе на небееето сияят звездиииички“ и започнаха да се прегръщат с административния персонал на транспортната ракета.

Втората група вместо обикновеното „Предайте се!“ запя модерния шлагер „Предай поздрави на моята любима, но не й казвай, че съм от антивещество!“

Джо Едноокият лично, вместо да стреля или удря с юмруци, започна да целува едновременно четирите ръце на синтетичната секретарка на главния счетоводител на ракетата, а Минчо Шамандурата направо седна на пода, обля се в сълзи и започна да мънка:

— Аз съм си сираче от две столетия. Никого си нямам, никой не ме обича. За какво живея, га е тъй?

Истината е следната. Няколко дни преди пиратите да открият на екрана си ракетата с тенекия, в нея се беше повредил алкохолният провод, който обикновено се пускаше по за пет минути след ядене. Ремонт не можеше да се направи, тъй като всеки, който доближеше до мястото на аварията, започваше да пее, да си спомня за покойната си леля, дори да налита на бой срещу себе си, когато видеше образа си в полуелектронното огледало.

Опитаха се да пратят роботи, но с тях работата стана още по-лоша. Няма какво да ви обяснявам — всички вие сте виждали пиян робот и сте патили от него.

И по тази причина атмосферата на товарната ракета се насити с алкохолни атоми, което доведе екипажа до състояние на алкохолобиоза и веднага повлия на нахлулите пирати, като ги накара да забравят заплануваните задачи по ограбването…

Две седмици по-късно една ракета на органите КАТ (Контрол по астротранспорта) застигна товарния кораб, отне водителската книжка на пилота и арестува известния в цялата галактика Джо.

С това разказът свършва. И ако някой ми каже, че нямало полза от алкохола, нека го прочете още веднъж!