Антон Донев
И техниката прекалява

В Института по научна фантастика настъпи паника. Сутринта готвачката Кунка пусна докладна записка, че й се е свършил кибритът и не може да запали печката в кухнята. В момента институтът се бе прехвърлил с експериментална цел в шестото — хиперболично — измерение и нямаше никакъв контакт с нормалния свят.

Директорът Едисон Карабаджаков постави резолюция: „Разрешавам!“, и като всеки уважаващ себе си директор си уми ръцете.

Докладната записка заедно с резолюцията си отиде най-първо в енергийния отдел. Тук хората я разгледаха обстойно, почесаха се по главите, но не можаха да направят нищо. Най-малката енергетична единица, с която работеха, беше пет трилиона електронволта, а тя щеше да пръсне печката на съставните й части. Прехвърлиха записката при химиците.

Но химиците в момента се бяха заврели в четвъртата електронна обвивка на новополучения уран — 1682, наречен „вутий“ на името на откривателя му Вуте Гелев, и познаваха сярата и фосфора само теоретически.

Дойдоха на помощ мнемофизиолозите, които се опитаха със силата на волята си да получат желания кибрит. Тъй като обаче отдавна не се бяха занимавали с кухненска работа, техните усилия предизвикаха върху централната фокусна подложка появяването на някаква пластмаса, която по-късно се оказа много подходяща за уплътняване пукнатините на саморазпадащите се астероиди.

А готвачката Кунка протестираше и пишеше докладна записка подир докладна записка. В медицинския сектор куркането на червата на научните работници започна да им пречи при изследването на психическата функция на далака. Астроботанците от глад се опитваха да захапят телескопа, през който наблюдаваха някакви вкусни на вид треви в съседната галактика. А когато асинхронната сфигмокибероидна машина на въпроса, зададен й преди четири седмици за вероятното полуелиптично изместване на Андромеда през шестхилядната година, отговори кратко и ясно: „Мамо, дай да ям!“, се разбра, че и математиците са слезли от височината на формулите си и се гледат в коремите.

Директорът Едисон Карабаджаков свика общо събрание.

— Другари — каза той, — моментът е такъв, че трябва да напрегнем всички сили, за да открием отново кибрита, който така отдавна е открит от елементарните ни предшественици. Другари — каза той и продължи още много работи да казва.

Пръснаха се всички сътрудници из института. Обаче той целият, дори и кокошарникът, прибавен към него, беше изработен от огне-, водо- и космоупорни вещества. Стоманата отдавна бе изхвърлена от употребление, а кремък никой не можеше да намери — така че и за просто огниво не можеше да се мисли. Бяха създадени няколко нови сорта дървесина, но тя се появяваше в обработен вид под форма на гардероби и нощни масички и също беше огнеупорна. Дойде на помощ дори и завеждащ сектора „Ветеринарен окултизъм“. Той се опита да извика духа на някой дребен огнедишащ змей, за да запали с него кухненската печка, но такъв експонат не се появи, което за лишен път потвърди теорията на същия завеждащ сектор, че ветеринарният окултизъм въобще не съществува.

А в това време привършваха последните запаси от хранителна музика, която строго се разпределяше от учрежденския профкомитет. Директорът изпадна в паника. Отначало реши да си подаде оставката. Но нямаше по-висша инстанция, която да я приеме — те все още бяха в шестото измерение. Затова той разкритикува жестоко архиваря Аристотел Ценков и уволни готвачката Кунка за липса на бдителност. Издигайки лозунга: „Един кибрит за едно директорско място!“, той се оттегли в кабинета си на размишления.

Спасението дойде съвсем неочаквано. Един среден метеорит проби защитната електромагнитна обвивка на института, загря се от атмосферата, профуча като огнена топлийка през отворения прозорец, изби два предни зъба на портиера, рикошира оттам и попадна точно в кухненската печка, където веднага лумна прекрасен огън. Скоро замириса на печени кокошки, пържени дробчета, гъбя чорба и други фантастични храни.

Директорът прости на готвачката и архиваря, възвърна равновесието на духа си и целият колектив продължи заниманията си. В отдел „Случайности и изключения“ изчислиха, че такъв пробив на метеорит през защитна обвивка може да стане само веднъж в 25 864 години. Но никой не се учуди. Такова нещо действително можеше да се случи само в Институт по научна фантастика.