Франсис Пол Уилсън
Майстор Джак: Домашни поправки

Ричард Чизмар ме помоли да напиша криминален разказ за една антология, която подготвяше, носеща заглавието „Студена кръв“.^[1] Така че през месец май на 1990 година, няколко седмици след като довърших „Последният ракшас“, започнах работа по нова история за Майстор Джак, с работно заглавие „Домашни проблеми“. В крайна сметка озаглавих разказа…

Авторът

Предприемачът не изглеждаше като Доналд Тръмп.

Беше по-стар — най-малкото на петдесет — дебел, а и оплешивяващ. Пък и хич не приличаше на богаташ. Един от най-големите строители на Лонг Айлънд, както непрекъснато повтаряше. Богат, но не колкото Тръмп.

И се потеше. Джак се зачуди дали Доналд Тръмп се поти. Със сигурност му избиваше пот, но не можеше да си го представи да се поти.

Името на този тук беше Оскар Шафър и изглежда бе недоволен от мястото на срещата.

— Очаквах да проведем този разговор на доста по-усамотено местенце — каза той.

Джак го изгледа как извади бяла кърпичка от джоба и попи влагата от челото си, която като че ли никога нямаше да спре. Навярно Шафър беше започнал като строителен работник, след което се беше издигнал до административна работа, а накрая бе взел нещата в свои ръце. Речта му все още носеше оттенъците на улицата. Също така той носеше и носна кърпичка. Джак не можеше да се сети за някой от познатите си, който да носи кърпичка — който да има кърпичка.

— Това място е усамотено — обясни Джак, поглеждайки към празните маси и столове около тях. — „При Хулио“ не е точно закусвалня. — От бара се разнесоха гласове, прелитайки над двуметровия разделител, препълнен със саксии с мъртви цветя. — Освен ако не пиеш закуската си.

Хулио се затътри, заобикаляйки разделителната секция, носейки табла с кафе. Ниската му четирийсетгодишна фигура беше плашещо мускулеста под прилепналата тениска без ръкави. Беше гладко избръснат, с добре поддържани мустаци, тънки колкото химикалка, къдравата му коса бе зализана назад. Вонеше на някакъв нов одеколон, по-тежък от тези, които обикновено ползваше.

Джак се закашля, докато дребният човечец напълни отново чашата му и наля една на Шафър, без да го пита дали иска.

— Господи, Хулио. Какво е това?

— Миризмата ли? Чисто нова е. Нарича се „Среднощ“.

— Може би точно тогава трябва да си я носиш.

Той се ухили.

— Мнее. Мацките я обожават, човече.

Само ако са прекарали деня си в кокошарник, помисли си Джак, но запази мисълта за себе си.

— Кафето безкофеиново ли е? — попита Шафър. — Защото пия само безкофеиново.

— Нямам такова — отговори Хулио, напълвайки чашата. Затътри се обратно към бара.

— Сега разбирам защо мястото е пусто — каза Шафър, наблюдавайки оттеглянето на Хулио. — Този човек е пълен грубиян.

— Не му е присъщо. Но в последно време се упражнява доста.

— Моля? Някой трябва да запознае собственика с поведението му.

— Той е собственикът.

— Наистина? — Шафър попи веждата си отново. — Казвам ти, ако аз притежавах мястото, щях…

— Но не го притежаваш. Пък и не сме се събрали, за да обсъждаме кръчмарския бизнес. Или затова сме тук?

— Не! — Изведнъж Шафър стана неспокоен. — Честно да ти кажа, не знам дали взимам правилното решение.

— Всичко е наред. Можеш да си тръгнеш. Нямам нищо против.

Малък процент от клиентите, които стигаха дотук, ги хващаше шубето, когато трябваше да обяснят на Майстор Джак точно какво искат да поправи. Джак не мислеше, че Шафър ще се отдръпне сега. Не беше от този тип хора. Но навярно му се искаше да потанцува малко като за начало.

— Не си това, което си представях — призна Шафър.

— Никога не съм.

Обикновено очакваха или сърдит тип като Чарлз Бронсън, или някой истински мръсник. Определено някой по-голям. Никой не намираше жилавата нормална фигура на Джак, дългата му кестенява коса и кротките кафяви очи за особено застрашителни. Това го потискаше.

— Приличаш на… юпи.

Джак погледна надолу към тъмносинята си спортна ризка „Изод“, бежовите си панталони, кафявите си мокасини, краката си без чорапи.

— Намираме се в Горен Уест Сайд, господин Шафър. Рим за юпитата. А когато си в Рим…

Шафър кимна сърдито:

— Става въпрос за зет ми. Той бие сестра ми.

— Това не е нещо необичайно наоколо.

Хората рядко търсеха Джак за домашно насилие, но тази нямаше да е първата съпруга, с чийто мъж го молеха да се справи. Спомни си за сестрата на Хулио. Мъжът й я потрошаваше от бой. Всъщност така се запознаха с Хулио. Оттогава бяха приятели.

— Навярно си прав. Но никога не съм предполагал, че може да се случи на Сийлия. Тя е толкова…

Гласът му пресипна.

Джак не го прекъсна. Сега беше времето да мълчи и да слуша. Да си изгради реална представа за клиента.

— Просто не разбирам. Гас изглеждаше толкова приятен човек, когато излизаха със сестра ми. Харесвах го. Счетоводител, чиновническа работа, добра работа, чисти ръце, всичко, което съм желал за Сийл. Помогнах му да получи работата. Взема добри пари. Но я бие. — Шафър присви устните си. — Мамка му, той я спуква от бой. И знаеш ли кое е най-лошото? Тя се примирява! Вече цели десет години!

— Има закони — каза Джак.

— Така е. Със сигурност има. Но трябва да напишеш оплакване. Сийл не би сторила подобно нещо. Тя го защитава, казва, че е подложен на голямо напрежение и понякога просто губи контрол. Казва, че повечето пъти вината е нейна, защото го вбесява, а не трябва да го вбесява. Можеш ли да повярваш на тази простотия? Една нощ дойде у нас с две черни очи, подута челюст, червени следи около гърлото й, където я е душил. Побеснях. Хукнах към къщата им, готов да го убия с голи ръце. Той е големичък, но аз съм жилав. А и съм сигурен, че никога не е участвал в сбиване, в което опонентът отвръща на ударите му. Когато пристигнах, крещейки като безумец, той беше готов за мен. Бе извикал двама от съседите си и стоеше на прага на вратата си с бухалка в ръка. Каза, че ако опитам нещо, ще се защити, след което ще звънне на ченгетата и ще повдигне обвинение за нападение и побой. Отвърнах му, че ако се доближи до сестра ми отново, в тялото му няма да остане ни една здрава костица, че няма да може дори да набере телефонен номер!

— Имам чувството, че е знаел, че ще отидеш.

— Така беше! Това е наистина ненормалната част! Знаеше, защото Сийл му се беше обадила от нас, за да го предупреди! На следващия ден той й изпрати рози, казвайки й колко много я обича, кълнейки се, че никога повече няма да й посегне, при което тя се втурна обратно при него, все едно й беше направил голяма услуга. Можеш ли да разбереш това?

Нищо не ти пречи да грабнеш и ти една бухалка и да го причакаш в някоя тъмна уличка или паркинг.

— Не мисли, че не ми е минавало през ума. Но вече го заплаших — пред свидетели. Ако нещо му се случи, ще бъда първият заподозрян. А не мога да бъда замесен в подобен скандал, в престъпление. Имам предвид, че трябва да се грижа за семейството си, за бизнеса си. Искам да оставя нещо на децата. Ако оправя Гас, ще свърша в затвора, той ще ме съди за всичко, което притежавам, съпругата ми и децата ми ще отидат в приют за бедни, а в същото време Гас ще се нанася в къщата ми. Това е нашата правна система!

Настъпи дълга тишина. Беше добре познатият Параграф 22 — този, благодарение на който Джак беше в бизнеса.

Най-накрая Шафър каза:

— Предполагам тук се намесваш ти.

Джак отпи от кафето си.

— Не знам как мога да съм ти от полза. Едно набиване едва ли ще промени нещата. Струва ми се, че сестра ти има също толкова сериозен проблем, колкото и той.

— Така е. Говорих с двама доктори за това. Нарича се съзависимост или нещо подобно. Няма да се правя, че го разбирам. Предполагам, че най-доброто нещо, което може да се случи на Сийл, е Гас да претърпи нещастен случай.

— Навярно си прав — съгласи се Джак.

Шафър се опули насреща му.

— Имаш предвид, че…?

Джак поклати глава.

— Не.

— Но аз си помислих…

— Виж сега. Понякога се случва да сгреша. Ако го сторя, искам да се върна и да оправя нещата.

Изражението на Шафър блуждаеше между разочарованието и облекчението, най-накрая се закотви на облекчението.

— Знаеш ли — заговори с лека усмивка, — колкото и да ми се иска Гас да пукне, се радвам, че каза това. Имам предвид, ако беше казал, че ще го оправиш, навярно щях да се съглася. — Поклати глава и погледна настрани. — Така, отстрани, изглежда плашещо на какво е способен човек.

— Тя е твоя сестра. Някой я наранява. Искаш да го спреш, но не можеш да се справиш сам. Не е трудно да ти се влезе в положението.

— Можеш ли да ми помогнеш?

Джак пресуши чашата с кафето си и се облегна назад. През саксиите с изсъхнали растения, стоящи пред изцапания преден прозорец, можеше да види стилно облечени жени, бутащи бебешки колички, или бавачки, бутащи бебешки колички с чужди деца, на ярката утринна светлина.

— Не мисля. Домашните проблеми са прекалено сложни, за да се захващам с тях, а и тази ситуация е направо за зоната на здрача. Не е от моя ресор. Не е случай, в който услугите ми могат да бъдат от полза.

— Разбирам какво имаш предвид. Знам, че се нуждаят от психиатър — поне Сийл се нуждае. Гас… не знам. Мисля, че на него му трябва нещо по-сериозно. Смятам, че на него му доставя удоволствие да бие сестра ми. Харесва му прекалено много, за да може нещо да го спре. Но аз искам да опитам.

— Не ми прилича на типа хора, които ще отидат на психиатър, просто защото ти или някой друг е казал така.

— Аха. Но ако той е в болница… — Шафър повдигна едната си вежда, приканяйки Джак да довърши мисълта му.

На Джак му се стори доста тъпа идея. Хулио се зададе, за да им налее още кафе. Напълни чашата на Джак, но Шафър постави ръката си върху своята.

— Кажи ми — започна Шафър, сочейки към всичката мъртва растителност в помещението — някога замислял ли си се да си полееш цветята?

— Що да го правя? — учуди се Хулио. — Всичките са мъртви.

Очите на предприемача се ококориха.

— Аха. Да. Разбира се. — Докато Хулио се оттегляше, той се наведе над масата към Джак. — Има ли някаква символика зад всичките тези изсъхнали растения?

— Нищо религиозно. Само това, че Хулио не е доволен от клиентелата си напоследък.

— Ами няма как да я увеличи с тези мъртви цветя.

— Не. Не разбираш. Той иска да я намали. Юпитата откриха това място и го превзеха. Опитва се да се отърве от тях. Заведението винаги с било бар и ресторант за обикновения работник. Тълпата от баровци прогони редовните посетители. Хулио и приятелите му са адски груби с тях, но това сякаш ги кара да идват повече и повече. Остави всички растения да изсъхнат, а те смятат, че това е чудесно. Направо подлудяват Хулио.

— Така като гледам, няма нищо против теб.

— Знаем се отдавна.

— Така ли? Как…?

— Нека се върнем на зет ти. Наистина ли смяташ, че ако го пратим за известно време в болнично легло, станал жертва на насилие, ще получи просветление и ще помоли за помощ?

— Струва си да опитаме.

— Не, не си струва. Спести си парите.

— Виж, значи, ако не види сам светлината, мога да намекна на доктора му, дори може да уредя някой от болничните психиатри да го посети докато е в тракция^[2].

— Смяташ ли, че това ще промени нещата?

— Не знам. Трябва да опитам нещо различно от това да го убия.

— А ако „различното“ не помогне?

Лицето му се отпусна, погледът му се замъгли.

— Тогава ще трябва да открия начин да го премахна от картинката. За постоянно. Дори да се наложи да го сторя сам.

— Мислех, че се тревожиш за семейството и бизнеса си.

— Тя ми е сестра, дяволите да го вземат!

Джак се замисли за собствената си сестра, педиатърката. Не можеше да си представи някой да я млати. Поне не повече от веднъж. Имаше кафяв колан в каратето и не се оставяше да я баламосват. Или се справяше сама с проблемите си, или се обаждаше на техния брат, съдията, и те потапяше целия в безкраен поток от юридически гореща вода. Или правеше и двете неща заедно.

Но ако беше друг тип жена и някой я биеше, постоянно…

— Добре — каза Джак. — Знам, че ще съжалявам заради това, но ще разгледам случая. Не обещавам нищо, но ще видя има ли нещо, което мога да направя.

— Хей, благодаря ти. Благодаря ти…

— Половината сега и другата половина, когато свърша работата.

Шафър млъкна, беше обезпокоен.

— Но ти не си се съгласил да се заемеш със случая.

— Може да отнеме седмици да разбера това, от което се нуждая, за да го приема.

— Какво ти трябва да знаеш? Как…?

— Не се учим на Изкуството да сключваме сделки тук. Това са условията. Съгласяваш се или си тръгваш.

Джак се надяваше Шафър да си тръгне. И за момент изглеждаше, че ще стори точно това.

— Караш ме да заложа на сляпо. А всички аса са в твоите ръце.

— Бъркаш понятията, но долу-горе ти е ясна картинката.

Шафър въздъхна.

— Какво пък. — Бръкна във вътрешния джоб на сакото си, откъдето извади плик и го постави на масата. — Съгласен! Ето.

Без да крие нежеланието си, Джак взе плика и го затъкна във вътрешната част на ризата си, без да го отваря. Извади бележник и молив от джоба на панталона си.

— Добре. Нека напишем кой и къде.

* * *

Джак разтри очите си и седна на градинския стол, чакайки семейство Касълман да се прибере. Вече трета вечер прекарваше тук и до момента нямаше дори и намек за насилие. Или намек за нещо интересно. Тези не бяха забавни хора. Добре поне че нямаха нито деца, нито куче и дворът им беше заобиколен от дървета и високи храсти. Идеално за наблюдение.

В понеделник Сийл се върна от местното лонгайлъндско начално училище, където преподаваше на пети клас. Влезе в двуетажната къща, колониален стил, включи телевизора и си наля чиста водка. Беше слаба, плаха, навярно чувствителна жена, чиято коса бе няколко идеи по-руса от нормалното, за да бъде естествена. Гледаше някаква сапунка вече час, като през това време изпуши три цигари и пресуши още една водка. След това се захвана с вечерята. Около пет и тридесет Гас Касълман се завърна след тежък ден на осчетоводяване в „Борленд Индъстрис“. Огромен мъж, над метър и деветдесет, сто и петнадесет килограма; късо подстригана червена коса, кръгло лице и свити сини очи. Огромна връзка с ключове висеше на кръста му. Съблече сакото си и изгрухтя „здравей“ на Сийл, докато вървеше право към хладилника. Извади си две бири „Будвайзер Лайтс“ и се намести пред новините. Когато вечерята беше готова, той се премести на кухненската маса и двамата започнаха да се хранят, гледайки телевизора. След вечерята продължиха с гледането на телевизора. Гас заспа около десет. Сийл го събуди малко след новините в единадесет и двамата си легнаха в спалнята. Във вторник всичко се повтори.

В сряда Сийл се прибра и си взе дозите водка пред „Санта Барбара“, но не се захвана да готви. Вместо това си облече друга рокля и замина нанякъде. Тъй като Гас не се появи, Джак предположи, че ще вечерят заедно навън. Вече беше почти седем и тях още ги нямаше. Джак дремеше и чакаше.

Чакането. Това беше гадната част. Но Джак си имаше правило — трябваше да е сигурен, преди да се заеме с някоя поправка. Все пак хората често лъжеха. Например той лъжеше повечето хора всеки ден. Възможно беше Шафър да лъже за Гас, може да искаше да го прецака за нещо, което няма нищо общо със сестра му. От друга страна Сийл можеше да лъже брат си, да му казва, че Гас й е причинил тези наранявания, а в същото време да е бил някой друг, с когото е имала вземане-даване. Джак трябваше да е сигурен, че Гас е лошият, преди да предприеме някакъв ход.

Засега съпругът й беше просто скучен. Но това не беше причина да го вкара в болница.

При звука от кола в алеята, Джак се измъкна от градинския стол и се намести зад храсталака близо до гаража, където паркираха колата. Той разпозна гласа на Гас, докато излизаха от автомобила.

— … просто ми се иска да не беше казвала това, Сийл. Почувствах се страшно неудобно пред Дейв и Нанси.

— Никой не го прие така, както ти — възпротиви се Сийл.

Джак май усети лек трепет в гласа й. Прекалено много водки? Или страх?

— Не бъди толкова сигурна за това. Просто са прекалено възпитани, за да го покажат, но забелязах шока в очите на Нанси. Не видя ли начинът, по който ме погледна, когато изтърси това?

— Не. Не видях нищо подобно. Пак си въобразяваш разни неща.

— О-о, така ли?

— Д-да. И освен това, вече се извиних толкова много пъти откакто си тръгнахме. Какво още искаш от мен?

Джак чу да отварят предната врата.

— Това, което искам от теб, Сийл, е да престанеш да правиш така. Прекалено много ли е?

Отговорът на Сийл изчезна зад затворената врата. Джак се премести в задната част на къщата, където можеше да вижда по-голямата част от първия етаж. Гласовете им потекоха през един отворен прозорец над кухненската мивка, когато Гас влезе в кухнята.

— … не знам защо продължаваш да ми причиняваш това, Сийл. Опитвам се да съм добър, да съм спокоен, но ти продължаваш да ме изпитваш, да ме дразниш отново и отново.

Гласът на Сийл дойде от хола, несъмнено обезпокоен.

— Казах ти, Гас. Ти си единственият, който го прие по този начин.

Джак видя как Гас сложи на лявата си ръка кухненската ръкавица, а на дясната нави някаква хавлия.

— Добре, Сийл. Ако искаш да вярваш на това, вярвай си. Но за съжаление, то няма да промени случилото се тази вечер.

Сийл влезе в кухнята.

— Но, Гас…

Гласът й пресипна, когато той се обърна към нея и тя видя ръцете му.

— Защо го направи, Сийл?

— О, Гас, не! Моля те! Не съм искала!

Опита се да избяга, но той я хвана за ръката и я дръпна към себе си.

— Трябваше да си държиш устата затворена, Сийл. Толкова много се опитвам, а ти постоянно ме разгневяваш.

Джак видя как Гас хвана китката на Сийл с ръкавицата и изви ръката зад гърба й, изви я здраво и нависоко. Тя изпищя от болка.

— Гас, моля те!

Джак не искаше да гледа това, но се налагаше. Трябваше да бъде сигурен. Гас притисна гърдите й към хладилника. Лицето й беше срещу Джак. Имаше страх в него, ужас, боязън, но над всичко това бе някакъв вид безпомощно приемане на неизбежното, което сграбчи Джак и го смаза.

Гас започна да я удря в гърба с увитата си в кърпата ръка, точно под долните ребра, отляво и отдясно, обработвайки я в бъбреците. Тя затвори очите си и сумтеше от болка при всеки един удар.

— Мразя те, като ме караш да правя това — каза Гас.

Със сигурност е така, копеле гадно.

Джак стисна перваза на прозореца и затвори очи. Чуваше носещите се от Сийл сумтежи и стенания и почувства болката й. И той беше обработван в бъбреците преди. Познаваше страданието й. Но това трябваше да свърши скоро. Гас щеше да си изкара яда и да я остави на мира. Следващите няколко дена Сийл щеше да има пронизващи болки в гърба всеки път, като си поемеше дълбоко дъх или се закашляше, и щеше да уринира кръв, но по нея нямаше да има и следа, благодарение на ръкавицата и хавлията.

Трябва да свърши скоро.

Но уви. Джак погледна отново и видя, че коленете на Сийл бяха като от гума, но Гас я придържаше здраво за ръката, системно обработвайки я.

Джак изръмжа под нос. Всичко, което искаше, бе да се увери в историята на Шафър. Свърши това, за което дойде, щеше да се разправя със сладура Гас навън. Може би в някой тъмен паркинг, в момент, в който Шафър ще има желязно алиби. Не знаеше, че ще стане свидетел на такава сцена, макар да му беше ясно, че има вероятност. Най-умното в случая беше да се разкара, но бе сигурен, че не може да стори това. Така че дойде подготвен.

Джак се забърза към задния двор и грабна сака си. Докато се придвижваше към другата част на къщата, извади един чорапогащник и чифт медицински гумени ръкавици; първото сложи на главата си, а второто на ръцете си. След това взе автоматичния .45-калибър, клещи за рязане и голяма отвертка. Затъкна пистолета в колана си, след което приложи клещите на телефонните кабели и отвертката, за да освободи райбера на един от прозорците в дневната.

Веднага след като влезе в тъмната стая, се огледа за нещо, което да счупи. Първото, което привлече погледа му, беше комплект месингови принадлежности за разпалване на огън до зиданата камина. Ритна поставката. Из къщата се разнесе остър звън и тупурдия.

Гласът на Гас долетя от кухнята.

— Какво, по дяволите, беше това?

Когато Гас влезе в стаята и включи осветлението, Джак го чакаше до прозореца. Почти се усмихна на изписалото се изумление върху пипето на домакина.

— Леко, човече — рече Джак. Знаеше, че не може да покаже притеснение под маската-чорапогащник, така че вложи всичко в гласа си. — Всичко това е грешка.

— Кой си ти, мамка му? И какво търсиш в дома ми?

— Чуй, човече. Мислех си, че няма никой вкъщи. Нека просто забравим, че това се е случило.

Гас се наведе и вдигна ръжена от пръснатия месингов комплект. Насочи го към сака на Джак.

— Какво има вътре? Какво си взел?

— Нищо, човече. Тъкмо пристигам. И изчезвам на мига.

— Боже мой! — Гласът на Сийл, приглушен. Стоеше на прага на дневната, двете й ръце върху устата й.

— Обади се на полицията, Сийл. Но им кажи да не бързат. Искам да преподам един урок на тоя пънкар, преди да дойдат.

Докато Сийл закуцука към кухнята, Гас махна готварската ръкавица и хавлията и хвана ръжена с две ръце. Очите му блестяха в очакване. От тънката му усмивка ставаше ясно какво очакваше. Да натупа жена си му доставяше удоволствие, но можеше да стигне само дотам с нея. Сега имаше в ръцете си крадец, с който можеше да прави каквото си поиска. Ако искаше, имаше възможност да го смачка от бой безнаказано. Всъщност даже щяха да го изкарат герой заради това. Вторачи се в Джак както Бейб Рут^[3] в излитаща от игрището топка.

Разговор с психиатър би превърнал този човек в любящ съпруг. Да бе.

Направи две бързи крачки към Джак и замахна. Без грация, без финт. Джак се наведе и остави ръжена да изсвисти над главата му. Можеше да го удари в открития хълбок, но не беше дошло времето. Гас замахна с ръжена в другата посока, този път по-ниско. Джак отскочи и се въздържа да ритне един в зачервеното лице на големия мъж. Третият удар на Гас беше вертикален, от тавана към пода. Джак отдавна го нямаше на мястото, на което се стовари.

Гас беше оголил зъби; дъхът му свистеше между тях. Погледът му беше обезумял от гняв и раздразнение. Джак реши да го подразни. Ухили се.

— Удряш като путка, човече.

С гърлен писък Гас се засили, държейки ръжена като коса за косене. Джак избегна първия замах, след което грабна ръжена и заби лакътя си в лицето на Гас, което изхрущя. Онзи се заклати назад, очите му бяха стиснати от болката, държеше носа си. Между пръстите му шурна кръв.

Винаги работеше. Без значение колко си голям, счупеният нос те кара да се шашнеш.

Сийл се върна на прага на вратата. Гласът й беше на ръба на истерията.

— Телефонът не работи!

— Не се тревожете, мадам — започна Джак. — Никого няма да нараня. Вас няма да ви нараня. Но този тук — той е друга история. Опита се да ме убие.

Джак пусна ръжена на земята и запристъпва към Гас, чиито очи се разшириха от страх. Той размаха кървавата си ръка отбранително. Джак го хвана за китката и я усука. Гас изстена, когато ръката му беше заключена зад гърба му. Джак го блъсна срещу стената и започна да го обработва с юмруци в бъбреците, чудейки се дали мозъкът на грамадата ще направи връзката между това, което сервира в кухнята и това, което получаваше сега в дневната. Джак не престана. Вложи голяма част от силата си в ударите и в резултат Гас крещеше от болка при всеки един от тях.

Как си, здравеняко? Харесва ли ти?

Джак го налагаше, докато почувства, че собственият му гняв се уталожи. Беше на път да го остави и да продължи със следващата стъпка в плана си, когато усети раздвижване зад себе си. Обърна се и за миг зърна Сийл. Ръженът беше у нея, летейки към главата му. Опита се да се предпази, но бе прекалено късно. Стаята избухна в ярка светлина, после стана тъмносива.

За момент беше пълен мрак, след което Джак усети, че лежи на пода, болката експлодираше в цялото му тяло. Фокусира погледа си и видя, че Гас се готви отново да го срита в стомаха. Претърколи се към ъгъла. Нещо тежко се стовари на килима.

— Боже, той има пистолет! — изкрещя Гас.

Джак вече се беше изправил на колене. Потърси падналия .45-калибър, но Гас го изпревари, вдигайки го от пода преди него. Гас отстъпи назад, дръпна плъзгача, за да подготви куршум, и насочи пистолета към лицето на Джак.

— Стой на място, копеле! Дори не трепвай!

Джак седна отново на пода в ъгъла и се вторачи в грамадата.

— Добре! — измърмори Гас с кървава усмивка. — Добре!

— Спипах го заради теб, нали, Гас? — рече Сийл, все още стискайки ръжена. Беше се свила от болката, която ударът по Джак й причини. — Спипах го заради теб. Спасих те, нали, Гас?

— Млъквай, Сийл.

— Но той те нараняваше. Накарах го да спре. Аз…

— Казах млъквай!

Долната й устна затрепери.

— Аз… аз си помислих, че ще бъдеш доволен.

— За какво да съм доволен? Ако не ме беше ядосала толкова много тази вечер, щях да усетя този кога се е вмъкнал у дома. Нямаше да може да ме изненада. — Посочи към надутия си нос. — Това е по твоя вина, Сийл.

Раменете на жената увиснаха; погледна унило към пода.

Джак не знаеше какво да прави със Сийл. Беше я отървал от жесток бой от ръцете на съпруга й, но въпреки това тя се спусна да му помага. И то толкова доблестно. Тази смела женица, която държеше ръжена, изглеждаше на светлинни години от изплашеното, пребито създание отпреди малко.

Не схващаше.

Точно заради това не се занимаваше с домашни поправки. Освен този път.

— Отивам до къщата на Ферис — каза тя.

— За какво?

— За да се обадя в полицията.

— Чакай малко.

— Защо?

Джак се вгледа в Гас и видя как очите му прескачаха между Сийл и него.

— Защото мисля, ето защо!

— Да бе — намеси се Джак. — Чувам, че си запалил камината.

— Ей! — Гас пристъпи към Джак и вдигна пистолета така, все едно щеше да го удари с него. — Още една дума и…

— Всъщност не искаш да се приближаваш толкова близо до мен, нали? — попита го спокойно Джак.

Онзи отстъпи назад.

— Гас, трябва да се обадя в полицията! — каза Сийл и остави ръжена до камината, надалече от Джак.

— Няма да ходиш никъде — заповяда съпругът й. — Ела тук.

Сийл се подчини безропотно.

— Не тук! — скара й се, сграбчвайки рамото й, блъскайки я към Джак. — Там!

Тя изстена от болката в гърба, докато падаше на земята.

— Гас! Какво правиш?

Джак реши да играе играта. Хвана Сийл и я завъртя. Тя се опита да се освободи, но той я задържа между него и Гас. Мъжът й се засмя.

— По-добре измисли нещо друго, приятелче. Тая кльощава кучка няма да те спаси от четиридесет и пети калибър.

— Гас!

— Млъквай бе! Боже, гади ми се от гласа ти! Гади ми се от мутрата ти, гади ми се… Боже, гади ми се от тебе!

Джак усети как Сийл потрепери от значението на думите, все едно бяха юмручни удари. Но те навярно щяха да бъдат по-малко болезнени за нея.

— Но… но, Гас, мислех си, че ме обичаш.

Той се изсмя презрително.

— Ебаваш ли се? Мразя те, Сийл! Иде ми да си тресна главата в стената от самата мисъл, че съм в една стая с теб! Защо, по дяволите, мислиш, че те спуквам от бой при всяка една отворила се възможност? Само така мога да се въздържам да не те убия.

— Но всички онези пъти, в които си ми казвал…

— Лъжи, Сийл. Нищо друго, освен лъжи. А ти си толкова тъпа, че се връзваше всеки път.

— Но защо? — Беше се разплакала. — Защо?

— Защо не те зарязах и не си намерих истинска жена? Някоя, която има цици и може да има деца? Отговорът трябва да ти е ясен: брат ти. Той ме вкара в „Борленд“, щото е един от големите им клиенти. И ако бракът ни отидеше по дяволите, щеше да се погрижи да ме изритат оттам, още преди мастилото в документите за развод да изсъхне. Вложих прекалено много в тази работа, за да я зарежа заради торба с лайна като теб.

Сийл направо се съсухри в ръцете на Джак. Той погледна гневно Гас.

— Голяма работа си.

— Аха. Голяма работа съм. Пистолетът е у мен. За което искам да ти благодаря, приятелче, който и да си. Защото това ще реши всичките ми проблеми.

— Кое? Пистолетът ми?

— Мда. Имам застраховка на милата си съпруга. Платих си за всички екстри още преди години, молейки се да претърпи инцидент. Никога обаче не съм бил толкова тъп, че да се опитам да я наглася — знам какво се случи с оня пич Маршал от Джърси — но си рекох, по дяволите, с всичките тези катастрофи по улиците, шансовете да прибера пачките от Сийл дори и на стари години, са по-добри от тотото.

— О, Гас — изхлипа тя. Звукът беше много неприятен.

Жената бе отпусната и плувнала в сълзи. Щеше да се сгромоляса на пода, ако Джак не я държеше. Знаеше, че всичко това я съсипва, но искаше да го чуе. Навярно щеше да е алармата, която да я събуди.

Гас я изимитира:

— „О, Гас!“ Имаш ли представа колко много дъждовни нощи съм се надявал да ти се случи нещо, когато си се прибирала късно от клуба по карти? Как съм се молел — наистина молел — спирачките ти да откажат и да се врежеш в мантинелата или пък да те премаже огромен камион? Имаш ли си представа? Но не. Ще се прибереш с гръм и трясък, безотговорна както винаги, и аз ще бъда толкова разочарован, че чак ми е идело да се разплача. Тогава наистина ми се е искало да ти извия мършавия врат.

— Това е достатъчно, не мислиш ли? — намеси се Джак.

Гас въздъхна.

— Аха. Май е достатъчно. Но поне всички екстри от застраховката няма да са били напразно. Тази нощ ще събирам.

Сийл вдигна глава.

— Какво?

— Точно така. Въоръжен крадец е нахлул в къщата ни. По време на борбата съм съумял да му взема оръжието, но той те е дръпнал между нас точно когато съм стрелял. Поела си първия куршум — точно в сърцето. Обезумял от гняв съм изпразнил пълнителя в главата му. Каква трагедия. — Той вдигна пистолета и го насочи към гърдите на Сийл. — Сбогом, моя мила, сладка съпруго.

Металическото прищракване на петлето едва се чу от вопъла на Сийл.

Тя замлъкна, когато двамата с Гас се опулиха срещу пистолета.

— Това трябва да беше засечка — обясни Джак. — Човече, мразя, когато стане така. — Посочи към пистолета. — Издърпай ударника, за да заредиш нов куршум.

Гас се взря за миг в него, след което направи така, както му каза Джак. Засеклият куршум изскочи.

— Готово — рече Джак. — Сега пробвай пак.

Гас отново насочи цевта към Сийл, но Джак усети, че онзи трепери. Той натисна спусъка, но този път Сийл не изпищя. Просто потръпна при звука на още една засечка.

— Уф, човече! — рече Джак, изричайки думата като хленч. — Смяташ, че си купуваш качествени амуниции, а някой те преебава! Не можеш да вярваш на никого в днешно време!

Гас бързо зареди нов куршум и дръпна спусъка. Джак му позволи още два неуспешни опита, след което остави Сийл и го доближи.

Гас дърпаше ударника и натискаше спусъка отново и отново като обезумял, насочвайки го към лицето на Джак. Поредният звук от засечка. Започна да отстъпва назад, виждайки усмивката на другия мъж.

— Това е фалшивият ми пистолет, Гас. Всъщност е оригинално правителствено производство — „Марк IV“, но куршумите не са истински — точно както човекът, на който позволих да го подържи.

Джак често го носеше със себе си, когато искаше да разбере същността на някой. Рядко не успяваше да извлече най-лошото на повърхността.

Наведе се и вдигна от пода изскочилите куршуми. Показа единия от тях на Гас.

— Куршумът е истински — обясни Джак, — но няма барут в него. Има едно старо правило: никога не оставяй един задник близо до заредено оръжие.

Гас се съвзе и замахна с .45-калибровия към главата на Джак. Джак го хвана за китката и я изви, освобождавайки пистолета. След това удари с него Касълман по лицето, отваряйки му голяма рана. Гас се опита да се завърти и да избяга, но Джак все още го държеше за ръката. Удари го отново, този път по тила. Гас падна на колене и Джак вложи цялата си сила, удряйки го още веднъж по тила с пистолета. Гас се строполи по очи на пода.

Всичко се случи за секунди. Джак се обърна, за да види къде е Сийл. Нямаше да се остави да го изненада два пъти. Намираше се точно където я остави, в ъгъла, със затворени очи, обляна от сълзи, стичащи се между клепачите й. Бедната жена.

Джак не искаше нищо друго освен да се разкара от тази ненормална къща. Много се застоя, но трябваше да си довърши работата докрай. Хвана Сийл за ръката и нежно я изведе от дневната.

— Нищо лично, мадам, но трябва да ви оставя на безопасно място, става ли? Някъде, където ще ви е трудно да се доберете до ръжен. Ясно ли е?

— Той не ме е обичал — каза, като че ли на себе си, жената. — Бил е с мен заради работата си. Лъгал ме е, когато ми е казвал, че ме обича.

— Навярно е било така.

— Лъгал е…

Насочи я към дрешника в хола и я вкара вътре, сред зимните палта.

— Ще ви оставя тук за няколко минути, става ли?

Погледът й беше празен.

— Всичките тези години… лъжейки…

Джак я затвори в дрешника и заклини един стол така, че да не може да излезе, освен ако той не го махне. Върна се в дневната, където Гас продължаваше да е в безсъзнание. Джак го преобърна и завърза китките му към двата крака на кафеената маса. Извади две дървени трупчета от сака си и ги постави под левия крак на Гас — едното малко под коляното, а другото малко над глезена. Взе двукилограмов чук с къса дръжка. За момент се подвоуми, но си спомни очите на Сийл, когато Гас систематично обработваше бъбреците й — болката, примирението, отчаянието. С един здрав удар Джак счупи левия пищял на Гас. Онзи изгрухтя и се загърчи на пода, но не дойде в съзнание. Джак повтори процеса и с десния крак. След това си опакова инструментите и се върна в хола.

Дръпна стола от дрешника. Отвори леко вратата му.

— Тръгвам си, мадам. Когато изляза, можете да отскочите до съседите и да се обадите на полицията. Викнете и линейка.

В отговор получи един хлип.

Джак си тръгна през задната врата. Почувства се добре, когато махна чорапа от главата си.

* * *

Когато Джак провери съобщенията си на следващата сутрин, апаратът беше записал само едно. То беше от Оскар Шафър. Звучеше задъхан. И вбесен.

Копеле такова! Болно, перверзно копеле! Тази сутрин ще оставя остатъка от парите в онзи бар и след това не искам да те виждам или чувам, или дори да се сещам за теб!

Джак пиеше второто си кафе при Хулио, когато забеляза Шафър през предния прозорец. Движеше се бързо, бягайки, доколкото едрата му фигура позволяваше, стискайки бял плик в ръката си. Бледото му чело лъщеше от пот. Изражението му беше напрегнато. Приличаше на уплашен човек.

Джак беше предупредил Хулио, че ще идва, така че Хулио го посрещна на вратата, както правеше с всичките клиенти на Джак. Но вместо да го доведе до масата на Джак, Хулио се върна сам. Джак забеляза Шафър да бърза по пътя, от който дойде.

Хулио се усмихна, подавайки плика на Джак.

— Какво си направил, че да го уплашиш така?

Джак взе плика и хукна след Шафър. Хвана предприемача точно когато отваряше вратата на тъмнозелен „Ягаур XJ 12“.

— Какво става? — попита Джак.

Шафър подскочи, когато чу гласа му. Вече бялото му лице стана още по-бяло.

— Махни се от мен!

Той скочи в колата, но Джак хвана вратата, преди да успее да я затръшне. Взе ключовете от треперещите пръсти на Шафър.

— Мисля, че е по-добре да поговорим. Отключѝ вратите.

Джак заобиколи колата и се вмъкна на пътническото място. Върна ключовете на Шафър.

— Така. Какво става? Свърших работата. Човекът е поправен. Не се нуждаеш от алиби, защото е бил крадец. Какъв е проблемът?

Шафър се загледа през предното стъкло на колата.

— Как можа? Толкова ме впечатли онзи ден. Престъпник с принципи: „Понякога се случва да сгреша. Ако го сторя, искам да се върна и да оправя нещата“. Наистина си помислих, че си различен. Дори ти завидях. Никога не съм си и представял, че може да сториш това, което си направил. Гас беше гадно копеле, но не трябваше да… — Гласът му пресипна.

Джак беше объркан.

— Ти беше този, който го искаше мъртъв. Аз само му счупих краката.

Шафър се обърна към него, страхът в очите му се превръщаше в ярост.

— Не ми пробутвай тези тъпотии! С кого си мислиш, че си имаш работа? На практика аз построих този град! Имам връзки! — Извади купчина листи от джоба си и ги хвърли към Джак. — Прочетох доклада на съдебния лекар!

— Съдебен лекар? Той е мъртъв? — Мамка му! Джак беше чувал за хора със счупени крака, които са получавали инфаркт. — Как е умрял?

— А, не се прави на луд! Гас беше леке и да, исках го мъртъв, но не и измъчван! Не исках да бъде… осакатяван!

Беше ред на Джак да потрепери, четейки доклада. В него се описваше мъж, пребит с пистолет, със счупени ръце, счупени пищяли; кастриран с нож от собствената му кухня, след което гениталиите му били наврени в устата му. Последвали поне още два часа, преди да умре от шока, предизвикан от загубата на кръв от прерязаните вратни артерии.

— Ще бъде във всичките следобедни вестници — каза Шафър. — Можеш да добавиш изрезките към колекцията си. Сигурен съм, че имаш огромна колекция.

— Къде трябва да е била Сийл през това време?

— Заключена в дрешника в хола. Излязла е след като си си тръгнал. И е намерила Гас така. Никой не трябва да вижда нещо подобно. Ако можех да те накарам да си платиш…

— Кога се е обадила на ченгетата?

— Точно преди да звънне на мен — около три сутринта.

Джак поклати глава.

— Уха. Три часа… работила го е три часа.

— „Тя“? Коя?

— Сийл.

— Какво, мамка му, дрънкаш?

— Гас беше понатупан и в безсъзнание, с два счупени крака, но си бе доста жив, когато излязох от дневната. Отворих вратата на дрешника и си заминах. Това се случи около полунощ.

— Не. Лъжеш. Казваш, че Сийл… — Преглътна. — Не би могла. Не би го сторила. Освен това ми се обади в три часа, от съседската къща, тъкмо се беше освободила от…

— Три часа. Три часа между времето, когато отворих вратата на дрешника и времето, когато ти се е обадила.

— Не! Не и Сийл! Тя… — Шафър се втренчи в Джак и Джак му отвърна на погледа. Бавно, като черна боя, просмукваща се в плътна тъкан, истината изплува в очите му. — О… боже… мой!

Облегна се на седалката и затвори очи. Изглеждаше така, все едно всеки момент ще повърне.

Джак му даде няколко минути.

— Онзи ден каза, че се нуждае от помощ. Сега наистина има нужда от нея.

— Бедната Сийл!

— Да. Не се правя, че разбирам, но предполагам, че е била готова да изтърпи всичко от човек, който й казва, че я обича. Но когато е разбрала, че не е така — а повярвай ми, той не й остави място за съмнение, когато дръпна спусъка срещу нея…

— Спусък? Какво…?

— Дълга история. Питай Сийл, тя ще ти я разкаже. Но предполагам, че когато е разбрала колко много я мрази, как през всичките тези години е искал тя да умре, когато го видя готов да я убие, нещо в нея се е преобърнало. Когато е излязла от дрешника и го е видяла безпомощен на пода в дневната, трябва малко да е полудяла.

— Малко полудяла? Наричаш това, което е сторила, малко полудяла?

Джак сви рамене. Върна доклада на съдебния лекар на Шафър и отвори вратата на колата.

— Сестра ти е извадила на бял свят десет години тормоз за три часа. Ще се нуждае от доста помощ, за да се възстанови от тези десет години. И тези три часа.

Шафър потупа махагоновия си волан.

— По дяволите! Не трябваше да става така! — Въздъхна и се обърна към Джак: — Предполагам, нещата невинаги се случват по план в твоята работа.

— Почти никога.

Джак излезе от колата, затвори вратата и се заслуша в двигателя на ягуара. Гумите изпищяха, автомобилът потегли, а той се върна обратно в ресторанта на Хулио. По обед имаше среща с нов клиент.

Бележки

[1] Cold Blood — издадена 1991 година. ↑

[2] Корекция на разместени фрактури. ↑

[3] Бейб Рут (1895–1948) — американски професионален бейзболист. ↑