Мира Балдаранова
Сънуваме

Вкусен си

на шоколад ухаят устните ти

приплъзвам те върху езика си

топиш се бавно, сладко се разливаш

небцето ми достига до екстаз

докато дишам мекотата на дланта ти,

която ме понася по водата

в ритъма на тялото ти,

унасям се

сънувам

над нас прелитат светлини

усмихват ни се нови небеса

звездите ни изпращат музиката си

небето къпе се в любов

лицето ти ме гали с топлината на лъчите си

ръцете ти сънуват с мен

 

божествени сме

носим светлина от слънцето

телата ни се сплитат

като стъблата на дърво

родени от едно,

израсли поотделно,

за да се слеят и в едно да порастат

в дърво от светлина,

понесло паметта на времето

в короната си,

клоните са нашите деца

листата му са музи, вдъхновения,

а плодовете са храна на богове.