Мира Балдаранова
Любов рисувам

Ще те рисувам

като те докосвам с пръсти

тъй нежно,

че връхчетата им

да чувстват как дишаш,

започвам от овала на лицето ти,

дланта ми го обгръща

и гали сребърните нишки по косите ти

извивката на ушната ти мида

потъвам в меката възглавничка

и по контура на брадата

се спускам до трапчинката, която ти придава

излъчване на джентълмен,

когато я оставиш необръсната,

разливам се в копнеж по устните ти,

нежни, меки

създадени да ми шептят любовни думи,

леко ги целувам

чувствам как спираме да дишаме,

за да оставим мига да продължи по-дълго,

потъвам в цветовете на очите ти

оглеждам се там дълго, дишам,

насищам се с живот,

и се отпускам в прегръдката на раменете,

горди и красиви,

те са ми сила и закрила по дългия ни път

пресичам бавно хълмовете на гръдта ти

и обживявам всеки миг

достигам долината на корема

изгубвам нишката на дните,

часове по-късно

рисувам с топлината на бедрата си

по твоите

докосвам леките ти стъпала,

преминали през светове

преди да срещнат моите

и да се слеят с тях по вечния ни път,

живея бавно детайлите на красотата ти

за кратко се насищам с теб

и в тези мигове

никой не знае повече от мен за Любовта.