Мира Балдаранова
Островът на познанието

С теб сме го рисували

и в други линии на времето

островът

и малката ни светла къща,

в която се учим

да творим вселената с Любов

прозорците й гледат към водата,

накъдрена на мънички талази

от отраженията,

над които обичаме да се разхождаме,

небето се отпуска нежнолилаво

в обятията на хоризонта,

над къщата

на арфа свирят клоните

на най-вековното дърво на Знанието

и музиката им променя в по-високи честоти

вибрациите на вселената ни

 

лицето ми започва да светлее

и по-несъвършената му половина

се изпълва с твоя полулик

контурът преминава

в средата на челото

прелива хармонично в двете равнини

върви по линията на носа

намира красотата на златното сечение

спуска се по вглъбката под него

и слива в съвършенство

овалите на устните ни

да бъдат извор на божествена поезия и музика

сега сме златното ключе,

намерило ключалката си.