Мира Балдаранова
Реката на Любовта

От малката ти бяла длан

божествен символът заплува по реката

с него се спусна лодката,

в която ще пътуваме нататък

минаваме край острови с дървета,

под чиито сенки за кратко сме отдъхвали

по пътя ще се храним с любовта си

поехме бавно по реката

дланта ти топли моята

сгушена съм

в прегръдката на раменете ти

лицето ти докосва бузата ми

чувам как дишаш с полъха на вятъра

и устните ти се разлистват

в целувка

свенливи от нежността на близостта ти,

очите ми пътуват по траекторията на реката

любовни думи пишат по водата,

които написани по ноти

шептиш в ухото ми.