Стефан Епитропов
Яснота

Естествено и аз ще си отида,

тъй както съм дошъл на този свят.

И няма за какво да се обидя

на този прост и ясен кръговрат.

 

Аз просто ще отсъствувам оттука,

тъй както много други преди мен.

Ще пеят птици, извор ще бълбука,

нощта все тъй ще преминава в ден…

 

Аз мисля — не живях напразно:

от подлеците не изпитвах страх,

напусто не обичах и не мразих,

на този свят излишен гост не бях…

 

Не ме боли, че вече ще ме няма.

В отсъствието с вас ще бъда цял.

В това е сякаш тайната голяма.

Аз сливам се с деня, след мен изгрял!…