Стефан Епитропов
Роден дом

Аз тук дойдох да търся нещо важно,

което в мен прозвънна преди дни…

Което в нощите ми се обаждаше

със глас забравен, но любим…

 

Претърсих гардероби и килери,

в градината разгърнах всеки храст.

С надеждата, че все ще го намеря,

качих се и на клонестия бряст.

 

Да, всичко тука е до болка скъпо —

от прага стар до синьото небе.

И всичко в свидни спомени се къпе…

Но туй, което търсех — друго бе…

 

Едва когато здрачът ме наметна

(как бързо времето тече),

във паметта ми въгленче просветна —

че търся малко къдраво момче!

 

Едно момче — днес вече побеляло,

изстрадало света от край до край,

дошло да търси своето начало,

което в златна светлина сияй!…