Стефан Епитропов
Молитва

Когато остареят, по-добри ли стават

хората, или пък стават по-страхливи —

но започват на другите да прощават

и да благодарят, че още са живи…

 

Баща ми, на смъртния одър, прости на съседа,

който нашата крава със вила промуши,

защото влязла в двора му да погледа

и дръпнала няколко листа от крушата.

 

Прости и на съседа ни, който открадна

пет чувала жито право от хармана.

И през тежка зима ни остави гладни,

та със мамалига мама ни изхрани…

 

Не разбрах тогава слабост или сила

е да простиш на хора като тези.

Може би татко очакваше божия милост

и за добрината си в рая да влезе…

 

Исках да го разбера, но беше напразно…

Сега се моля с надежда в очите:

Господи, с такава доброта не ме наказвай,

за да не прощавам на подлеците!