Стефан Епитропов
Любовен дъжд

Ти помниш ли дъжда на младостта ни,

когато ни събра под малка стряха.

Не искахме тогава да престане,

че капките тъй хубаво звънтяха.

 

Водата, по бордюра сив поведена,

тъй близо до краката ни се стичаше.

А ний, във вадичката мътна вгледани,

не знаехме, че вече се обичаме.

 

А после колко дъждове валяха

и в черни облаци тъмнееше небето…

Но все си спомняме оная стряха,

която топли цял живот сърцето!