Стефан Епитропов
Кръг

На Елица

Разсеян, уж към внучката поглеждам,

но явно в чутото съм бил вглъбен,

защото тя на куклата нарежда,

а аз си мисля, че говори с мен.

 

„Не може тъй, тук трябва ред да има!

Играчките разхвърляла си пак!…“

Тя кара се на куклата любима

и тупа нервно по килима с крак…

 

И спомням си баща й петгодишен

как яздеше на дървения кон.

След туй започна буквите да пише,

да майстори с чукче и със трион.

 

Сега за хората издига сгради

и вечер се завръща изморен.

Годините си в него виждам млади

със дългия и натоварен ден.

 

Така животът своя кръг затваря

с опорните си точки — само три.

Но в бъдещето те ще се повтарят

и ще се слеят с вечността дори…