Стефан Епитропов
Твоята искреност ме сломи…

Твоята искреност ме сломи —

безпощадна и ясна.

Свела глава,

ти гледаше малката ваза.

 

Гласът ти трепереше

от болка,

от мъка,

от страх!

 

Но сили намери

и всичко ми каза.

Очи не повдигна

от празната ваза.

 

Твоята искреност ме сломи —

безпощадна и ясна.

О, как в изневярата си дори

можеш да бъдеш прекрасна!

 

Аз се гърча, безсилен

да те обидя.

Жив ме изгаря

страшният огън! —

Изневярата ти простих,

но искреността ти —

не мога!