Стефан Епитропов
Две писма

Завърна се от работа,

прекрачи прага тя.

За миг в очите стари

припламна светлина.

 

На масичката проста,

под старата асма,

я чакаха спокойно

два плика, две писма.

 

Пристъпи прималяла,

с разтупкано сърце.

И дълго тя ги гали

с очи и със ръце.

 

И сякаш двата сина

пристигнаха със тях.

И звънна под лозите

безгрижният им смях.

 

От радост болни стави

забрави мигом тя.

Забрави и тъгата

от тази самота.

 

Чете ги, препрочита

за кой ли вече път.

И сълзи във очите

на майката блестят.