Стефан Епитропов
Гроздобер

Слънцето рано изскача в простора,

бързо узрява денят като грозд.

Гроздоберачите — пъргави хора —

весело срещат деня като гост.

 

Светят под слънцето едри зърната —

сякаш прозрачен, златист кехлибар.

Пляскат крилете на птичето ято,

човките лепнат от сладък нектар.

 

Плодна ще бъде и тази година,

багрена есен край нас ще гори.

Силно ще бъде червеното вино,

чашите пак ще пламтят от искри!

 

Тръпне кръвта ми, от сладост наситена,

в ритъм извира у мен яснота.

Бие сърцето, от грижи пречистено,

тихо в кръвта ми струи доброта!