Марин Тачков
Къщата

На Стефан Епитропов

Цигла по цигла, тухла по тухла —

както я бяха градили зидарите —

къщата рухва, къщата рухва!

Не буря, дъжд — празнота я събаря…

 

Няма ги вече старицата, старецът —

някога кротко седяха на пейката

и в червената вечер с мен разговаряха…

После притваряха вратата полека…

 

Пустият двор е тревясал от чакане —

спи оглушал зад къщата тиха…

Млади ръце обещаха му някога,

но синовете далече заминаха…

 

Зеят прозорците слепи, оградата

гние, огъва се с пукот болезнен.

Тъжно край пътя вратата е паднала —

няма кой, няма кой вътре да влезе…