Марин Тачков
Въже

Така съм се родил —

с едно въже,

завързано през кръста.

С едно въже —

невидимо зад мен —

вървя…

 

И ето — свършва

пътеката,

пред мене — пропастта.

Но аз не мога да пристъпя…

И пак вървя…

Морето е пред мен —

но аз не мога да отплувам…

 

Обръщам се —

въжето — пак отзад:

не мога към началото да тръгна…

 

И все вървя —

покрай брега —

в кръга на острова.

С това въже,

опънато докрай —

пазител и окова…