Марин Тачков
По следите на българските поети

Аз се помолих Ботеву

в сърцето и в душата си…

И помирисах люляка

от Вазова.

В зори дочух —

насън ли? —

песен на Славейков.

И оцветих тъгата си

при Бояджиев

(по-късно оптимизма си Вапцаров)…

Скитах подир сенките на облаците

и спрях под сянката на Яворов.

Запуших уморен

и ме обгърна Димчо.

А пред очите ми —

видение на Лилиев…

Денят бе Ясенов.

Въздъхнах — Смирненски…

Да се венчая ли при Попдимитров?…

Но свърнах по пътечката

и пийнахме по чашка със Пелин

под манастирската лоза…

А вечерта от хълма чух тромпет

и зърнах кръста Христов…