Иван Вазов
Вечерният час

Ето вечерния час.

Огнений збник изпраща на нас

своята сетня, приветна усмивка,

тихо природата иска почивка,

в сладка умора и нега, и страст.

        Ето вечерния час.

 

        Сладък зефир се разлива.

Чудно листата си шъпнат свенливо

тайнствени речи, въздишки свети,

като любовници в сладки мечти,

и над вселената полусънлива

        сладък зефир се разлива.

 

        Всичко утихва, мечтай.

Млъкват и ветри, и песни, и лай;

само ручейката хладно ромони

в мрака под тъмни надвиснали клони.

Звездното небе безмълвно сияй;

        всичко утихва, мечтай.

 

        Цяла природа почива.

Млъква гората, полето заспива.

Ангел невидим в надземния шир

плува и носи услада и мир,

всичко в едно се дихание слива:

        цяла природа почива.

 

Хисар, 1883