Цветан Минков
Предговор

„Песен на тържествуващата любов“ спада към онези Тургеневи разкази и повести, в които великият майстор изобразява обществено-психологическите типове на съвременната руска интелигенция като отстъпва от своята основна тематика и се задълбочава в дебрите на психологизма, наситен със странна тайнственост. Към тези психологично-мистични повествования спадат най-вече „Сън“, „Песен на тържествуващата любов“ и „Клара Милич“.

Писани на преклонна възраст, когато Тургенев е далече от своята родина и изпитва огорчението от нападките на критиката, недоволна от последните му романи, тези творения запазват не само чара на неговото своеобразно изкуство да разказва, но и оная тънка поезия на любовта, свойствена като че ли само на Тургенев.

Този разказ е предаден в прелестната форма на старинно италианско сказание.

Той диша страстната нега на юга, непонятната сила на любовното увлечение и е просмукан от непостижимата, ирационална стихия на загадъчното. Като се прибавят към тези особености на разказа Тургеневото изкуство да разказва просто, но живо до драматичност и заедно с това особеното настроение, което изпълва цялата творба, ще разберем, че и тук големият руски белетрист е останал верен на себе си.

Простата фабула се разгъва в мъгливото було на тайнствеността. Отначало разказът се води реалистично. Двамата приятели — музикантът Муций и живописецът Фабий — се влюбват в прелестната Валерия. Тя избира Фабий. Муций тръгва да пътува по широкия свят с обет да се върне тогава, когато чувството му прегори и той свободно ще може да среща приятеля си и жена му. След петгодишно скитане, най-вече из страните на Изтока, Муций се завръща и бива настанен от приятеля си в един павилион. Със своите чудновати разкази той внася смут в душата на Валерия. Този смут се засилва от оная дивна мелодия, която цигулката му разлива през нощта, след възбудата от разказа. Песента на непобедимата, на тържествуващата любов, която не познава условности и разум, разкрива нестихналия копнеж на Муций и разпалва странни, неясни и смущаващи вълнения у Валерия. Любовта в душата на Муций не е изгаснала. Фабий долавя кипежа в душите на двамата. У него се заражда ревност. Тургенев тънко изобразява опустошенията й в душата на мъжа в седма глава — нощната случка с Валерия. Жената — мъжът — третият. Напрежението нараства не само поради психологическата основа на събитията, а и поради мистицизма, в който са дадени. Нещо неясно, неуловимо и тайнствено окръжава личността на Муций и неговия малаец. Впечатлението от тайнственото се допълва от чувството на ужас: еднаквите сънища на Валерия и Муций. Разказът се изпълва със зловещо, страховито настроение. Валерия едва понася кошмара на пробуденото у нея чувство и борбата с него. Фабий не може да понесе повече това крайно възбудено, болезнено състояние. Сънят избягва от очите му. Една нощ той хуква да дебне. Двата силуета на лунатиците — Валерия и Муций — го вбесяват. Последният предел на издръжливостите е достигнат. Ревността помрачава ума му и той се нахвърля върху хипнотизирания Муций, намушква го с камата.

Ужасът не е изживян. Фабий бива поразен, когато вижда трупа на Муций в павилиона, в странна обстановка. Той е обзет сега от друго чувство — страх. Загадъчният малаец съобщава, че господарят му желае да си замине. Подтикнат от любопитство, Фабий отива да види в какво положение се намира убитият му приятел. Зрелището го смайва. Тайнствените обреди и невероятни прояви го угнетяват. Затаил дъх, потънал в студена пот, той бърза да се освободи от страховитата гледка. Най-сетне Муций заминава. Той все още изглежда като труп…

Белетристичното изкуство на Тургенев в „Песен на тържествуващата любов“ на пръв поглед напомня прищявка, но майсторски изпълнена прищявка на един огромен талант, който познава психологията на любовта и на ревността. Всъщност този разказ е психологически етюд в духа на ония загадъчни и невероятни разкази, които са известни, между другото, от творчеството на американския писател Едгар Алан По. Реалистът общественик Тургенев обаче се е проявил и в областта на загадъчния разказ с цялото сложно умение на крупен белетрист.

Любовта у него всякога заема първо място в духовните отношения между хората. Те се разкриват, преди всичко, чрез любовта. И затова в разказа „Песен на тържествуващата любов“ той подчертава всепобедната сила на това чувство, което не може да подчини на никакви съображения на разума и на практическата любов. Муций не забравя Валерия и продължава да я обича. Чувствата си той излива в тая упоителна песен, донесена от Далечния изток.

Нейното изпълнение на цигулка от него е признание в любов. Признание, пълно с нежен порив, дълбок копнеж и глухо страдание. Срещу любовта на Муций в душата на Валерия избухва криза. Колкото хубаво е осветил Тургенев ревността и ужаса на Фабий, толкова правдоподобно и високо поетически е разкрил и душевните преживявания на Валерия, която се бори между двама мъже. След разтърсващите кошмари, като след силна, но освежителна буря, Валерия се освобождава от своето болезнено раздвоение — опасността е преминала, любовта към мъжа й тържествува.

Бляскав разказвач, Тургенев е съумял да спази старинно разказвателния характер на сказанието и даде великолепен по композиция и стил разказ.