Ги Гофет
На Кавафис

Такова нетърпение и за какво, щом утрешният ден

е само лодка без весла и без ветрило

на пристан в празнотата? Припомни си стареца

от Александрия, с богатствата му, скрити

 

из чекмеджета между ключове и сух изронен

тютюн; старик с изтъркан профил на изпаднал крал.

Достатъчно бе само клаксон вън на улицата

или по стълбището по-екливи стъпки,

 

за да събудят стаята и сладострастното му тяло

на ангел, красотата крехка и бичуваща

на любовта, и неговия глас сред мрака

като солта

 

посипана връз рана, мимоходом.