Марк Гюйон
Мечтаех да пътувам…

Мечтаех да пътувам

между любовното цъфтене и омразата,

но колко само бях непредпазлив;

жадувал съм за полета нехаен на пчелите,

да мога вятъра да сплитам

и от безмълвни мълнии да се опивам.

Животът — смятах, че това е моето богатство,

тук, дето скита се без цел денят,

но нямах нежността на злака.

Нехаен съгледвач, не чух зова

самотен — ни земя, ни свод над мене,

с едничка цел пред мен — да ям и пия

и си отдъхвам изнурен.

Поне да бях могъл да се изплъзна сам от мойте книги.