Марк Гюйон
Крадецът на дихание (Откъси)

денят ти изоставя твоя ден

като че ли не е тъй както трябва светъл

и тая страст и ярките лъчи са само

загърбване на истинската светлина.

 

Но ти дали

единствено си я загърбил

и тук това това тук другата ли светлина е,

която аз не виждам, но която ме залива?

 

Ако от себе си побегнеш,

то аз съм твоето отдалечаване,

ако ще тичаш чак до дъното на ветровете,

аз тук оставам — твоят секнал дъх.

 

Ако за мен нехаеш

нима небето, твоето небе ще ме зарови

със свойта няма страст?