Жак Ранкур
На никого не ще го кажа…

На никого не ще го кажа

но вие разкажете го щом искате

край мен едно напрегнато такова

понеже календарът се прелисти

сега е рано сутринта

и някой нервно се върти до мен отдясно

по-точно се върти заради някоя

макар това да не е точно думата

и тя е с жълта грейнала пола на черни

цветя и бърза има много път с метрото

и ако трябва аз да вярвам на ушите си

и ако виждат моите очи това което виждам

дали сте виждали душа която трескаво

напира да напусне свойто тяло

тя се прозява хленчи зъби се и на метрото

и стига вече казва с тия ваши срещи

като че ли животът винаги е бил любов

все слепнати като мокет за пода

но стига вече хленчи примирено

веслата люшкат се край гумената лодка

и тази някоя се вдига става

със свойте черни очила върху косите

и чуваш табуретката как скръцва

и вече тя навън е край реката

дали сте виждали такова тяло

душата си да иска да изхвърли

на мен душата ми е трънче

забито в мойто тяло

изкълчено краче в съня на божа кравичка

убивам всичко тук което с плът се храни

но твойто тяло е от здрач и злато

и тази някоя умира

и сред Природата изчезва

ти бди, будуващо небе, над нея, дай й

вода, покой й дай за двама