Еди Кадур
Златото на тигрите

На X. Л. Борхес

Когато блъснем и разлеем чашата с кафето, казваме

какви сме непохватни само и че носи

това късмет, ужасно ни се иска погледът

да си остане бездната на нашта нерешителност. Но няма

следа от светлина! Без мрак окото ни едва ли

ще зърне светлина: Къде са микрофоните?

Започнал бе пред чашата си, пред бастуна

и изпищя пожарната — Рю де-з-Екол. А после

забързано: самата дума moon е прекосена

от Шекспир. Често се препъваше

из собствените думи, но това, което следваше,

отдавна бе трамбовало по всички континенти

и срещу времето, когато стиховете се изнизват,

подобно пълни тенджери, през задника; нещастието

е по-богато — каза той — и от победата

и аз в това не виждам нищо чудно. Ето:

един следобед тук се извиси гласът на стар

слепец, говореше чрез паметта на зрящите

в амнезия и истински жълтици хвърляше в морето.