Еди Кадур
Приятно време

Облива слънце дървените пейки

и стопля пак коприната на тишината

сред сенките на гъстите дървета,

докато някакво момиче

 

отказва по алеята да мине,

където зеленясалият лъв

цял век камилска птица ръфа. В ъгъла

със струпани колички, дето паметта

 

си търси думите, Флобер

днес има право само на глупашки бюст.

Край езерцето седнала жена

 

пуловера си предпазливо сваля

и хич не забелязва, че в момента

приятелят й мургав зяпа я в гърдите.