Еди Кадур
Мандората

На ъгъла на масата гърба тъмнеещ

на стихнала мандора, луда светлина,

пронизала и виното, и перлите,

и словото: то може да се чуе

 

като журчене между дама пика и вале —

валето купа. Някаква светулка

раздвижва мрачината около кристала,

където броди силата в цветя златисти

 

и черни, за последен път напрегнати

в пространството, което капандурата не може

да изолира от стакатото на бурята,

 

прехласнала града като факир с пламтящи факли

сред стряскащите светлини на мюзикхол:

пак стори чудо лятото за своите приятели.