Еди Кадур
Предачките

Онази, дето и в студа е съхранила

по бузите си спомена за гроздето,

с очи изпраща двойката, поела бавно;

минават те по каменния мост, отиват

 

към края на горичката, където дебнат

синеещите се лисичи сенки. Всичко

това без много шум събужда завист

в часа, когато младите жени

 

напускат къщата, натегнала от сняг,

с глави замаяни от огненото вино —

направо в тъмното, изпрели лена

 

за своите платна сред буйства и облози,

с надлъгвания пред очите на мъжете,

които смазвали са конските такъми.