Марк Делуз
Typhoon upon Taipei

Вали над Тайпе

Вали над Тайпе

Вали

Вали

Вали

Потта на секундите

Едрите сълзи на минутите

И тежката скръб на часовете

Обливат лицето на Земята

Джобът на небето препълнен с вода

Се е разпрал и вече изчезват и дните

И нощите

Самото време се срутва над Тайпе

От Арарат на мойта поезия

Ужасен съзерцавам как тишината се спуска

Над Тайпе

Из градските рукнали вени

Хората се гънат като дървета като тапи се мятат

Газят из жълтите топли кървища

Не виждат вече краката си

Не виждат ни къде стъпват

Нито къде отиват

Вече дори не вървят само блуждаят

Сред труповете на разни предмети

Откъде са дошли?

Накъде са поели?

От никъде и за никъде в кръг се въртят

И техните погледи изцъклени от учудване

И техните усмивки тъжни като обрулени плодове

Които никой не ще събере

Вали над Тайпе изплаква си всичките сълзи кресливият век

Сякаш че тук

Вече се знае

За края на всичко това

(вятърът стихва, наоколо само небе, звездите изтрити, тър-

калят се облаци, дълголиката мъртва луна на фенера, нощта

трепери, пронизана от ледно-кристалния мраз на времето и

за капак светът — картина, паднала от стената)

Денят е тих и спокоен като нощта

По стъклата водата тъче коприна

Коприната на прозирната тишина

 

Тайпе-Париж, 2001