Андре Велтер
Златотърсачи

В тинята на Жълтата река е скрито злато.

В пясъците, в прашната земя и по брега затлачен

златото е скрито.

И с лопата, с кирка и със сито,

с рило на боботещи дълбачки

рият и дълбаят, и тресат, и тръскат.

И между напуканите груби пръсти

скръцват самородни песъчинки,

сякаш че — едно на десет хиляди — отново

нечия мечта мълниеносно блясва.

Колко нещо само — и почти за нищо!

Този свят е зар в ръцете на златотърсачи.

Те печелят от това, че шансът може би за тях работи,

шансът някаква звезда да падне —

бляскава, внезапна —

точно в техните ръце.