Андре Велтер
Обезлюдявани

На Клод Роа

В началото дърво бе моята страна

а после книга

и бунт

и мрак

 

Тя бе любов

и тайна

и поглед бе

пустиня

 

Страната ми бе кон

въздишка жарка

и слънце

и отчаяние ухаещо на кръв

 

Страната ми бе образът в очите на слепец

смехът ужасен на прокажен

и жертвено животно

и леност на дете залисано край рикшите

 

Страната ми бе песен

и нощ кървяща

и отдих

дъга небесна в най-сияйния лазур

 

Страната ми бе път изчезнал в Ганг

като нагарчаща отвара

като безжизнен дар

като отрязан крайник

 

Страната ми бе връх за снеговете

и надпис върху камък

и синева

забрава

 

Да моята страна

обратната страна бе на страната

на моята страна обезлюдена