Ришар Ронье
Менливи сенки…

Менливи сенки,

зовящи чистите води,

където мойте устни се разбиха,

какво очаквате от изгрева, престанал

да вярва в нови брегове?

 

Снегът накрая ще извърши свойто престъпление,

ще скрие стъпките

на всички спомени,

които похабяват мойта кръв,

снегът, просторна мисъл,

ще укроти — като ръцете ми — и тоя ден.

 

И сенките ще си предложат

безкрайни ходници от белота,

без изход в дъното на мойте фрази,

ще съпровождат собствената бездна

до празнотата чак, където аз разпенвам

ония думи — няколко на брой — на мен подобни.