Ришар Ронье
Мизансцен

Дойдох да търся тук деня след спящите ливади,

въставания, избори, които нищо хубаво не носят,

дойдох да беся свойте викове по клонищата оголели,

на прага на насилието сам да се подхлъзна.

 

И нека слънцето, дордето пие светлината си в простора,

да открои предметите, които никога не падат

по пътя извървян, където избуялите треви

земята и плътта изсмукват, а и мойто раждане.

 

Но идвам аз и спирам пред стъписания вход

и пред един нечестен жест на часовете

в решетките на вятъра — събрат на мъртви птици.

 

Аз идвам с мойто име и го връчвам тук на тия думи —

да ме лишат от бреговете, по които чезне

обратното на моето пробуждане под знака на съня.