Клод Ройе-Журну
Детето вече говори на тълпите…

1

Детето вече говори на тълпите. Ръката

му познава всичко навън.

2

После е погледът. Идва от твърде далече,

за да се спре.

3

Руини, няколко фигури, изпълващи

картината, които квадратът разделя,

или съпътства.

4

Червено. Синьо. Лилаво. Зелено. Колко

цветове, за да бъде изразен един жест.

5

Тъгата. Тяло предоставено на погледа.

Чувството е във възможността за по-

знание.

6

Ходът на времето. Изскачат мъртъвци

и разбъркват старите понятия.

7

Видимото пространство по същество е

ничие. Светлината вече не блъска предметите.

8

С мъка забелязвам животинките в тревата.

Прозрачност. И този пейзаж без вода. И

тази отвесност, която отблъсква морето.

Въздухът и виковете. Тежки или остри.

Всичко това бе несигурно. Обикалям

край твоя сън. Изненадата е в устата.

9

Материнско смачкване на гласа.

Няколко думи преди уплахата. Тя

разравя и разпокъсва. Думите,

напуснали устата, са като сопа.

Искаха да причиняват болка. Пред-

метите носят в себе си безкрая,

без да познава фразата

без да разпростира нещастието

във всеки предмет

според тежестта на нещата

той се мъчи

да развали цялостта.