Клод Ройе-Журну
Любовникът и образът

Трябваше да започне и да надвие страха.

Да не изчаква. Парещата рана в нея завяхна.

… китката привдигната, в търсене на главата…

Пръстите се вкопчват във всичко, което

окото побира. Втурва се в образа.

 

израстване като стена

всичко това не служи за нищо

белегът върху китката

се разраства

стените са бели или повяхнало розови

тя накланя глава

„но гората царува в преходността“

по-късно

уголеменият отрязък ще се види по-ясно

 

изгледът потъва в ключалките

главата й докосва пръстта