Доминик Фуркад
Из „Небето няма ъгли“

6

Евридика, чийто Орфей съм аз, е само арабеска, поела към четирите краища на вселената, за да свърже нещата в мелодия, преди която те не са съществували. Вселената — това е любовта. Понеже я забелязвам, а и тя ме придружава в лилавеещия въздух, не мога да се върна. Препускането внезапно разделя пътищата ни; приготвяме се да я обичаме: ще има и друго място, където ще можем да обичаме това, което става край нас. При разговорите с приятел ни остава само пространството и междузвездния глас, и зовът на формите.

8

Звездата

Необходимият самотник

Видях отначалото сянката му върху снега

Това е вечността

Ние я губим липса която ни прави твърде скромни внимател-

        ни и чисти в нашите стремежи в нашите желания

По време на първия грях: на първото отсъствие на нежност

        писмата се сбиват в прибързани думи

Съдбите трябваше да се изтръгват

Докато всяка в своето време

В неудържимото

Вечно несигурното присъствие на тоя свят

От себе си поемат за да догонят името си

Естествени, мъчително разцъфнали по-късно

Нещата от живота та дори и думите за могъщество

При цялата си надареност има толкова да живеят без да зна-

        чат нещо без да вземат нищо без да отблъснат нещо

        от изложеното за тия неща

17

Четейки по стъклото което ме отделя от света вече толкова жестоки години написаното в кръг от груб унесено всеизтриващ показалец „виждаме едни по-други връзки с огромните морски бозайници“ аз забелязвам и то не механично приемствеността на стихотворението свръзката свързваща и свързана с цялата действителност в нейния кръговрат

23

висините

също ли са каменисти горе

и когато глутницата не е вече глутница

Донатело Хьолдерлин Сезан

25

И още: „Цитатът е щурче. Самата му същност е в това, че не може да млъкне. Започнал веднъж песента си, никога вече не я оставя.“

27

Твърде много

Толкова страници които водят право в сърцето на възмож-

        ното пространство назовават нещата толкова силно че

        сме принудени да спрем четенето гърдите ни не могат

        да поемат повече

Гмурнали се в нежността

Толкова пъти трябваше да се обръщам за да те видя как

        пееш славею