Клодин Елф
За книгата на бедата

Ще ви говоря пак за книгата на моята беда,

за странното струене на самия въздух,

ще ви говоря

за вятъра горещ, разжарил пясъка,

за песента скоклива и за лодките обрасли

със светлина и алги,

за онзи тежък дъх на билки, заглушил морето.

Ще ви говоря пак за самота и камъни,

ще ви говоря за дървета изпотени и за хора,

удавени сред слънчевата светлина, за портокали

със смъртен вкус, ще ви говоря за далечни

предци и вечна прах,

ще ви говоря за душата му отново и за мен самата,

ще ви говоря пак за книгата на моята молитва.