Жан Оризе
Притеснен октомври

Стори ми място, притеснен Октомври!

Аз искам да нашепвам тишината рижа сред лозята,

която кара свраката дори да млъкне

и стройното изящество на дъбовете млади,

където на съвет синигерите се събират,

и врясъка на сухия трънак, пиян от вятъра.

 

И ето, легиони дългокраки паяци

връхлитат запламтелите градини.

И ето, катерицата за зимата запаси трупа.

 

Почтително край пътя наредени, плочите

приветстват идването на нощта

с хилядолетните си мидички по тях.

 

По-лош ориентир от календара няма.

Отново истинското време е дошло.