Ан-Мари Албиак
Състояние (Откъс)

Коментар или монолог

  намира се в момента разказ,

чиято ретроспекция сме преживели

или пък в скоби,

 

моментът не признава никога мита на крайното

изречено от този който е достигнал

прегръдка

в самия него

 

„бе връзката, която той изтръгна от

чрез гласа на онзи който тук сред тая не-земя

където възприема се в обратен смисъл тъй като ще

трябва

 

хоризонталата по вертикала

 

о бездна

 

                                        която в своето движение

 

 

ЕПИЧНО

 

 

мощта е тя

 

 

 

                                на мрачините“

и иска да го назове

 

преходен

        първа: нощ

                невехнеща

 

 

 

студът отдавна своите античисла

 

 

 

отвъд остатъците

със своя ход за разузнаване

 

 

                                                        нагонът

от него формата извайва тя —

там дето бе се преобърнала

 

 

                                        ЕДИНСТВО

 

 

 

но кой ли от гласа на мястото

                понеже то е спомен

        за тези тук пространства      под

                        налягане

          за тези тук изречени неща

 

 

                                                в това което

 

 

където се повтаря пак, разбира се,

                  за огъня защото

 

 

                предчувства го

 

езика знае той:

непродаваем

ако не е от двойната му форма

                                и пуска в ход и це-

                        зурата

 

 

съвършена

 

                                        докато

                „аз“ не изтлява както огъня       новородено

                                                                движение

                                        явление което в мен ме няма

 

Състояние