Лионел Рей
Поезийо, отдалечаваш се

Поезийо, отдалечаваш се без капка скръб в очите,

и много от отдавна е така.

 

Но пътищата и дърветата са вечно тук,

не се помръдват къщите, и утрините пак изникват

 

на воля, без да ги разкъсват ветровете,

без ласките на дъждовете и целувките на срещите,

 

и никой не забравя тук, че миналото е мъгла,

далечен град, залостил свойте порти, —

 

тъй скъпите, обичани от всички гласове, навеки

са вледенени, в плен на сенките и мрака непрогледен,

 

освен едно дете навярно, от безсъние терзано,

което взира се в сияещата нощ.