Мари-Клер Банкар
Бялата родина

Смъртта, която винаги пред нас пристъпя

между модерните ковчези и коли.

С една-едничка стъпка преднина

към хоризонта.

 

Сред облаци разпарцалосани.

 

По залез

с наслада се изпълва тоя свят.

 

Когато вече стане доста късно

и всичко с нашия живот изминал се изпълни,

когато спрем се на ръба на себе си самите и земята

е плод, готов да се откъсне,

смъртта към нас ще се обърне с истинския лик на Евридика.

 

Ще ни подкани.

 

И заедно ще тъпчем нашата

родина — всеобхватна, бяла.