Анри Мешоник
Ти молиш за това което ще направя…

Ти молиш за това което ще направя щом останем двама

понеже няма повече за нищо да ти пиша

и няма повече да ме изпълват чужди думи

очите ми не ще откриват вече прилики

с измамните отломки от самата теб

където с мъка над водата се държа

какво ще правя аз когато всичкото това внезапно се окаже заедно

водата ще се смеси пак с вода

ще се окажа

човек без никаква по-ярка отлика

аз който вече неведнъж съм бил от тебе озаряван

албум с лица застинали аз искам всичко все така да продължава

не ще ти пиша вече теб самата ще те пиша

ще те разпръсна в думите където аз съм целият

и моите очи за да не бъдат голи ще се възнесат от своето изгнание към теб.