Едуар Моник
Живях преди самия себе си

… живях преди самия себе си

на острови безименни

в морето някъде

преди да са се киловете врязали

в изпълнената с теб земя

аз следвах всичките им дрейфове

под пеещи слънца

звънливи и със сини ириси

мой спомен приказна градина

на непокорството

 

… синът ми сред пустинята

пиян от три китари

днес търси царствения глас

акордите всеизцелителни

в съня ми се прокрадва

от Байа в Байа

да къса цветето на негърския култ

и пръстите му птици са

с тела от синкав дим

с летеж на водопади

 

… играе на не знам какво

и тъй далече и наблизо

от своето рождение и кръв

и сила и мелодия

и ако му говоря тук

това е чисто съучастие

и моите слова всеостровни

бележките му многокоренни

и около кои Галапагоси

коя ли Terra Muzica

 

Някоя заран на старини

ще си предложа за продан кожата —

на слънцето